Притча за Щастието

  • Прочетено 1002 пъти

Вървял си по пътя един стар мъдрец и се любувал на природата. По някое време минал покрай нива, на която работел селянин. Човекът бил грохнал от работа, изморен и потен и едва стоял на краката си. Мъдрецът се спрял и го заговорил:

- Хей, човече, ела да поседнем на сянка и да си поговорим. Хем да си починеш малко.

- Не мога, трябва да работя. Денят вече преваля, а аз имам още толкова много работа.

- Защо работиш толкова много? -попитал старецът. – Спирай да си почиваш от време на време. Погледни колко е прекрасен денят!

- Не мога. Нямам време да се наслаждавам нито на деня, нито на живота.- отговорил мрачно човекът.

- Но защо се обричаш на всичко това? – недоумявал старецът.- Така пропускаш Щастието.

- Нямам време за Щастие. Аз трябва да работя, за да осигуря Щастие на децата и внуците си. Моят дядо е правил същото за моя баща, а моят баща за мен.

- А някой от вашето семейство бил ли е щастлив? – полюбопитствал странникът.

- Все още не, но моите деца и внуците ми сигурно ще бъдат! – възкликнал човекът и отново се захванал за работата си.

- Виж, приятелю… Позволи ми да ти дам един съвет. Неграмотният не може да научи никого да чете. Нито къртицата можа да възпита орел. Така че най-напред ти се научи да бъдеш щастлив, за да можеш да научиш и децата си на това.

 

Притчата е част от сборника

 

„Винаги има надежда. 150 притчи за изкуството на живота“, издателство „Гнездото“

 

Дарявайте Щастие!

Е-бюлетин

Запишете своя e-mail за нашия онлайн бюлетин и следете новите ни продукти и промоции първи. Въведете своя e-mail в полето по-долу.

Log in or create an account